Конституцията на Република Молдова, в член 47, задължава държавата да гарантира достоен стандарт на живот за всички граждани. Това означава храна, дрехи, жилище, здравеопазване и социална защита.
В действителност обаче, ниските заплати и несигурните условия на труд държат стотици хиляди хора в състояние на бедност.
Бедността се задълбочава постоянно, въпреки че хората работят всеки ден. Следователно, за голяма част от населението трудът не е гаранция за достоен живот.
Официалните статистически данни показват непрекъснат растеж на средната заплата в икономиката, но реалността зад цифрите показва, че този растеж е поляризиран, тоест концентриран в няколко сектора и е недостъпен за повечето работещи.
Същевременно официалната минимална работна заплата, определена от държавата, остава далеч под необходимото ниво за покриване на минималното достойно потребление. Официалните статистически показатели като „минимална потребителска кошница“ не отразяват реалните нужди на хората. Този показател се основава на потреблението на най-бедните домакинства и подценява реалните разходи за живот. Подкрепата за изплащане на заплати, обвързани с тази минимална кошница, означава подкрепа за бедността като норма и приемане на факта, че трудът при настоящите условия не е в състояние да изкоренява бедността на домакинствата на работниците и работничките.
Концепцията на „заплата за издръжка“ (алтернативно: заплата за достоен живот) и нейното прилагане се налагат като социална и политическа необходимост за преодоляване на структурната криза в заплащането на труда, възпроизводството на бедността сред работещите и за осигуряване на живот в съответствие с човешкото достойнство.
Ограничения на минималната и средната заплата
Минималната работна заплата в Република Молдова (определена на 5 000 леи през 2024 г. и 5 500 леи през 2025 г.) не покрива основните разходи за храна, жилище, здравеопазване или образование. Вместо да бъде инструмент за социална защита, тя допринася за възпроизвеждането на бедността и прекаритета.
В същото време, въпреки че средната заплата в икономиката официално е нараснала през последните години (14 096 леи през 2024 г. и 15 470 леи през 2025 г.), данните показват, че през 2024 г. половината от работниците/работничките са получавали заплата под 10 000 леи, а в съвокупност 72,4% от работниците/работничките са имали заплата под 15 000 леи на месец. С други думи, приблизително две трети от работниците/работничките получават по-малко или равно на средната заплата.
Анализът по сектори и индустрии разкрива огромни несъответствия:
- Информационни технологии и комуникации: заплатите в този сектор са с +150% по-високи от средната (35 228 леи).
- Финанси и застраховане: заплатите в този сектор са с +81% по-високи от средната (25 636 леи).
- Енергетика: заплатите в този сектор са с +50% по-високи от средната (21 212 леи).
От другата страна, на противоположния полюс:
- Социални дейности: заплатите в този сектор са с 49% по-ниски от средната заплата (6 931 леи).
- Хотелиерство и ресторантьорство (HORECA): заплатите в този сектор са с 37% по-ниски от средната заплата (8 907 леи).
- Селско стопанство: заплатите в този сектор са с 36% по-ниски от средната заплата (9 090 леи).
- Изкуство и развлечения: заплатите в този сектор са с 28% по-ниски от средната (10 157 леи).
- Преработваща промишленост: заплатите в този сектор са с 16% по-ниски от средната заплата (11 894 леи). Най-ниските заплати са в производството на облекло – с 32% по-ниски от средната (9 547 леи); в дървообработващата промишленост – с 36% по-ниски от средната заплата; в мебелната промишленост – с 30% по-ниски от средната заплата.
- Образование: заплати в този сектор с 19% по-ниски от средната заплата за икономиката.
- Строителство: заплати в този сектор с 16% по-ниски от средната заплата за икономиката.
Поради тези причини смятаме, че „средната заплата“ не отразява социалното благосъстояние и просперитет, а прикрива поляризацията и социалните неравенства: няколко привилегировани и малобройни сектора концентрират много високи заплати, докато повечето работници и работнички остават далеч под прага на достойнство.
Абсолютна бедност и социални различия
Според официалните данни, през 2024 г. 33,6% от населението е живяло под прага на абсолютната бедност (разходите на домакинството са били по-малко от 3493 леи/месец).
Разликата между селското и градското население в тази група е значителна: 42,9% в селска местност срещу 21,6% в градовете са живели под прага на абсолютната бедност.
- почти половината от селскостопанските работници (46,3%) и 47,6% от самостоятелно заетите земеделски производители са живели под прага на абсолютната бедност;
- дори в неселскостопанския сектор, 18% от наетите са се сблъсквали с абсолютна бедност, а 45,4% от лицата, извършващи индивидуална неселскостопанска дейност, са живели под прага на абсолютната бедност.
Тези данни доказват, че платеният труд не гарантира автоматично излизане от бедността.
Неравенство между половете
През 2024 г. разликата в заплащането между жените и мъжете в цялата икономика е била 16,6% (в сравнение с 13,6% през 2021 г.).
В секторите с най-високи заплати, разликите са най-драматични. Това ясно показва, че показателят за средна заплата в икономиката не само прикрива огромни социални неравенства между различните сектори на икономиката, но и консолидира разликата в заплащането между половете. В областта на информационните технологии и комуникациите мъжете получават заплата с 39,2% по-висока от жените, наети в сектора, във финансите и застраховането разликата е 34%, а в издателската дейност разликата е 53%.
Така, освен секторната поляризация по доходи, Република Молдова се сблъсква и с полова поляризация, която увековечава структурните неравенства и допринася за задълбочаването на бедността.
Задлъжнялост на населението и икономическа несигурност
Ръстът на потребителските кредити и неофициалните заеми отразява неспособността на текущите заплати да покрият основните разходи. През последните 10 години обемът на кредитите, отпуснати на физически лица, се е утроил, достигайки през 2022 г. над 13% от БВП. Много граждани вземат заеми за текущо потребление, което показва липсата на механизъм за социална защита чрез заплатата.
Защо имаме нужда от признаване и приемане на заплата за издръжка?
За да извадим работниците и работничките от бедността, е необходимо да преосмислим заплащането и неговата роля. Поради тази причина настояваме за приемане и прилагане на Заплата за Издръжка.
Заплатата за Издръжка (ЗИ) не е утопична концепция, а представлява преди всичко основно право, признато от международните договори:
- Всеобщата декларация за правата на човека (чл. 23.3) гарантира правото на справедливо и задоволително възнаграждение;
- Европейската социална харта (чл. 4) установява правото на всички работещи на възнаграждение, достатъчно за достоен стандарт на живот.
ЗИ се изчислява на основа на реалните разходи за живот и трябва да осигури не само оцеляване, но и достойнството на работещите. Една заплата за издръжка:
- е нетна и се отнася до реалната сума, получена от работника, без допълнителен труд или бонуси;
- е семейна, предназначена да издържа работника и неговото семейство;
- покрива храна, жилище, транспорт, комунални разходи, здравеопазване, образование, култура и свободно време;
- позволява спестяването на поне 10% от доходите за непредвидени разходи.
За справка, през 2018 г. заплата за издръжка в текстилната промишленост е била 11 833 леи. През 2024 г., според предварителни оценки, използващи същата методология, заплата за издръжка в текстилната промишленост е била 26 525 леи. Проучване, проведено за Националната конфедерация на синдикатите, изчислява, че през 2023 г. едно 4-членно семейство се нуждае от 35 000 леи месечно за достоен живот в Молдова.
Искания
Изхождайки от разбирането, че политиките, основани изключително на минималната заплата и средната заплата, не успяват да намалят бедността и неравенствата, ние настояваме за:
- Защита и гарантиране на човешкото право на заплата за издръжка чрез включването на тази цел в публичните икономически и социални политики.
- Въвеждане на категорията „заплата за издръжка“ като официален ориентир за стандарта на живот в националната статистика, за да се отразят реалните разходи за живот.
- Включване на заплатата за издръжка в Кодекса на труда, така че гарантираната минимална заплата да бъде обвързана с реалните нужди на работниците и техните семейства.
- Поемане на отговорност от страна на компаниите и частните и публични работодатели да приемат конкретни и проверими мерки за осигуряване на заплата за издръжка по цялата производствена верига.
- Активни политики за намаляване на различията между секторите и борба с неравенството между половете.
- Разработване на стратегия за икономическо развитие, съсредоточена върху достойнството на работниците и работничките, социалната устойчивост и опазването на околната среда. Искаме стратегия за развитие, която да не се основава на конкуренция с други държави в региона за привличане на чуждестранни инвестиции чрез евтина работна ръка, жертвайки социалните и трудовите права, а на уважението към достойнството на всеки работник и всяка работничка.
Нито един икономически растеж не може да бъде устойчив, ако не е преди всичко справедлив! Никога няма да можем да изградим богата и просперираща страна с бедни работници.